Гората е многофункционална система, включваща в себе си екологични, социални, икономически, естетически и други функции. До обявяването на територията на Ломовете за защитен природен обект, площите от горския фонд са стопанисвани съгласно Закона за горите. Селскостопанският фонд е ползван традиционно, предимно като ливади и обработваеми площи.

Общата площ на ПП Русенски Лом (3408,0 ха) се разпределя по фондове, както следва:

1. Горски фонд – 2808,0 ха (82,4% oт общата площ);
2. Земеделски земи – 600,0 ха (17,6% oт общата площ)

Горите и земите от горския фонд на парка във връзка с техните функции (съгл. чл.4 от Правилника за прилагане на Закона за горите) при ландшафтната таксация от 2001 г. се разделени на:

• Защитни и рекреационни гори и земи

• Противоерозионни гори и земи – включват нелесопригодни площи обрасли с дървесна и храстова растителност с обща площ 118,9 ха цялата залесена.

• Мелиоративни – включват защитна 50-метрова ивица от двете страни на първокласен път Русе-Варна с обща площ 6,4 ха, от която 5,0 ха залесена и 1,4 ха незалесена.

В състава на горите участват общо 27 броя дървесни видове. С най-голямо площно участие са представени келяв габър - 573,1 ха (25,1% от залесената площ), следван от бяла акация - 508,9 ха (22,3%) и цер - 443,3 ха (19,4%), а с най-малко конски кестен-0,5 ха, червен дъб-0,5 ха и полски ясен 0,4 ха. Келявият габър заемащ повече от 1/4 от залесената площ на парка се отличава от разпространените навсякъде в страната храстови съобщества от същия вид, които обикновено се срещат с височина 2-4 м. В по-голямата част от територията в парка заета с този вид са се образували нормално проходими и просторни горски насаждения със средна височина 7-11 м, което понастоящем рядко се среща у нас. Заедно с нелесопригодните площи, които предимно са обрасли също от келявия габър, като храст този дървесен вид доминира и определя съвременния облик на парка.

Гората е многофункционална система, включваща в себе си екологични, социални, икономически, естетически и други функции. До обявяването на територията на Ломовете за защитен природен обект, площите от горския фонд са стопанисвани съгласно Закона за горите. Селскостопанският фонд е ползван традиционно, предимно като ливади и обработваеми площи.

Видове и подвидове гори

• Иглолистни гори – 66,4 ха. Към иглолистните гори са включени чисти култури от черен и бял бор и смесени от тях иглолистно-широколистни култури. Средната възраст на горите е 24 г..

• Широколистни високостъблени гори – 265,5 ха Широколистните високостъблени насаждения обхващат семенни чисти и смесени насаждения от зимен дъб, сребролистна липа, едролистна липа, цер и др. и култури от планински ясен, червен дъб, явор и др. (без акация и гледичия).

• Семенните церови насаждения заемат ограничена обща площ - 32,7 ха, поради което не са отделени в самостоятелен подвид гори.

• Средната възраст на широколистните високостъблени гори е 55 г.

• Гори за реконструкция – 696,6 ха. Средната възраст на горите за реконструкция е 52 г. Съставени са от чисти и с преобладание на келяв габър насаждения.

• Издънкови гори за превръщане – 699,7 ха. В издънковите гори за превръщане в семенни са включени чисти и смесени издънкови насаждения от благун, клен, габър, цер и др. които са разделени на подвидове, както следва:

• Дъбови издънкови насаждения за превръщане(без церови) в семенни – 315,5 ха

• Средната възраст на дъбовите издънкови гори за превръщане(без церови) в семенни е 50 г.

• Церови издънкови насаждения за превръщане в семенни – 384,2 ха

• Средната възраст на церовите издънкови гори за превръщане в семенни е 55 г.

• Нискостъблени гори – 542,8 ха. Нискостъблените гори включват акациеви и гледичиеви насаждения-274,7 ха и култури -267,2 ха. Средната възраст на нискостъблените гори е 17 г.

• Тополови гори – 9,9 ха.Средната възраст на тополовите гори е 8 г. 

Съхранените естествени екосистеми в прилежащите към парка територии служат като преграда за навлизане на рудерални видове и замърсяване на естествената растителност на защитената територия. Протича постоянен обмен на видове, който поддържа биоразнообразието. Влиянието на човека върху съвременната растителност се осъществява чрез регламентирани или нерегламентирани дейности (сечи, паша, събиране на билки, сенокос, утъпкване, превръщане на участъци край речните тераси в обработваеми земи), което е довело до формиране на несвойствени, предимно мобилни полидоминантни рудерални по състав фитоценози.

Опазването на горите в ПП се осъществява чрез зонирането на Защитената територия и у правление на зоните с определени цели и приоритети:

1. Зона за опазване на крайречни и скални биотопи с приоритетни местообитания и видове с висок природозащитен статус:

• Функционално предназначение – опазване на биотопи с приоритетни местообитания и видове с висок природозащитен статус

• Определени подзони със специални мерки за опазване

ПОДЗОНА за опазване на местообитания и видове от Директива 79/409 на Съвета на ЕО за опазване на дивите птици и други видове с висок природозащитен статус.

ПОДЗОНА за опазване на местообитания и видове от Директива 92/43 на Съвета на ЕО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна - Директива за хабитатите.

2. Зона за опазване и подобряване на местообитанията на ловните видове бозайници и видове с висок природозащитен статус:

• Функционално предназначение

• Опазване на дивата ловна фауна и осигуряване на нейното спокойствие в подходящи за дивеча местообитания;

• Опазване на приоритетни местообитания и видове с висок природозащитен статус.

3. Зона за устойчиво ползване на горските ресурси и земеделските земи:

• Функционално предназначение

• Провеждане на поддържащи и възстановителни мерки и ползване на ресурси

• Опазване на местообитания и видове с природозащитен статус

• Определени подзони за ползване на видове ресурси

ПОДЗОНА за поддържащи и възстановителни мерки за горите и ползване на ресурси; ПОДЗОНА за поддържащи и възстановителни мерки за земеделските земи и ползване на ресурси; ПОДЗОНА за подборен лов; ПОДЗОНА за паша с прокари за водопой