Флората на ПП Русенски Лом наброява 902 вида (23% от флората на България), сред които 30 балкански и 1 български ендемити. Ендемичните растения съставлява 3,4% от всички растения в Парка. Сред балканските ендемити с най-ограничено разпространение в България е Диекиановия лопен (Verbascum dieckianum Borb. & Degen), чиято популация е само във водосбора на Русенски Лом

Ковачев зановец (Chamaecytisus kovacevii (Velen.) Rothm.)

Ковачевият зановец е единствения български ендемит из Поломието. Неговият световен ареал обхваща само северната част от Дунавската равнина на запад от гр. Русе. Най-многочислените и добре запазени находища на Ковачевия зановец се намират в северната част от водосбора на река Русенски Лом. Ковачевият зановец е описан за науката от чешкия ботаник Йозеф Веленовски по хербарни материали от Никополско, изпратени му от известния българки естественик Васил Ковачев в началото на XX век.  

 

Друг рядък балкански ендемичен подвид със средиземноморски произход е Хаарбахиевото сграбиче (Astragalus suberosus Banks & Sol. subsp. haarbachii (Spruner) V.Matthews), ограничен в Североизточна България и Черноморието, като в ПП Русенски Лом се намират най-северната и най-западната граница от ареала на вида. Сред най-редките растение във водосбора на река Русенски Лом, както и за цяла България, е Сибирската телчарка (Polygala sibirica L.) Видът за пръв път е установен за България през 1997 г. Находището, наброяващо около 150 индивида, е единственото за България и Балканския полуостров. Видът е разпространен от Източна Румъния до Китай и има ясно изразена привързаност към местообитанията от степен тип.

Подезичест залист (Ruscus hipoglossum)

Интерес при този вид полухраст представляват клонките, които са своеобразни "листа" - филокладии. Най-често по средната жилка се образуват малки редуцирани люсповодни листа. Цъфти през март-април. Цветовете са много дребни и разположени по ципестите листа. От тях се развиват зърнест червени плодове, които красят вечнозелените филокладии и през зимата. Освен този рядък вид, по-често се среща обикновеният залист (миши чемшир, иглица). Те са реликти от третичния период в нашата флора.

В ПП Русенски Лом до момента са установени 5 находища на Горската съсънка (Anemone sylvestris L.). Един също рядък вид за българската флора с азиатски произход и степна природа. Всички разгледани до момента растения, поради своето ограничено разпространение и различна степен на застрашеност, ще намерят място в новата Червена книга на България, която се подготвя и предстои да бъде отпечатана в края на 2007г.

От семейството на орхидеите в Парка са установени 12 вида, сред които най-интересната и най-рядка е Пърчовката (Himantoglossum caprinum (M.Bieb.) Spreng.). Не по-малък интерес предизвикват също Пурпурният, Маймунският салеп (Orchis purpurea Huds. и Orchis simia Lam.), Белият и Дълголистният главопрашник (Cephalanthera damasonium (Mill.) Druce и Cephalanthera longifolia (L.) Fritsch.).

Гола копривка (Celtis glabrata Steven ex Planchon)

Сред дървесните растения (т.н. дендрофлора) най-редкия вид е Голата копривка (Celtis glabrata Steven ex Planchon), растяща изключително по скалните пукнатини на каньоновидната долина на Русенски Лом.Тозивидскавказкипроизход в Европадостига Крим и Източна България. До скоро Голата копривка бе погрешно приемана за Кавказка копривка, близък дървесен вид обитаващ също района на Кавказ.